|
През 1894 г. на сегашната площадка на дружеството във
гр. Велико Търново е изградена голяма за времето си работилница за
багрене на текстилни материали и производство на забрадки. По-късно, в
началото на
XX
век, група предприемчиви занаятчии започват производството на обувки в
новосъздадена кооперация, която просъществува до 1912 г. Две години
по-късно, на 22 март 1914 г., на същото място един от
кооператорите открива фабрика “Злати Златев и синове” и започва
производството на жълто кече, използвано за изработване на самари за
кавалерията и сиво кече за изолация на снарядни сандъци в
артилерията, валенки за армията. През 20-те години на ХХ век се слага
началото на производството на първите в страната филцови шапки, а
четири години по-късно започват да се правят и фесове, след което
мъжки шапки и кече за военни цели. Следва период на подем за
предприятието, обхващащ 1938 - 1940 г., а през 1941 г. фирмата е
приета за член на Италианската промишлено-стопанска палата.
След Втората световна война започват първите опити за
усвояване на производството на фин уплътнителен филц, груби и фини
филцови шайби, използвани в машиностроенето, както и филцови барети и
такета, чиито годишно производство достига 700 000 бр. В този период
фабриката е национализирана. През 1953 г. предприятието
се уедрява, обединявайки се с друга държавна фирма “Минчо Топалов”,
с.Русе и се обособява като единствената фабрика за производство на
всички видове технически филцови и баретно - шапкарски изделия с фирма
ДИП “Васил Левски”. Най-същественото за целия този период е, че през
1973-1977 г. в предприятието е усвоено ново производство
– нетъкани текстилни изделия по метода на иглонабиване. Следват
модернизация на производството, усъвършенстване на структурата на
предприятието, разработване на поредица от нови артикули за бита и
промишлеността. От 1989 г. предприятието е трансформирано в еднолично
акционерно дружество с 100 % държавно участие с нова фирма -
“Арбанаси”. С периода 1988-1989 г. са свързани най-високите резултати
в неговото съществуване, а именно: около 95 % използваемост на
основните производствени фондове, широка асортиментна структура, дву-
и трисменен режим на работа, 38 % от произвежданата продукция е
предназначена за износ, а работниците и служителите наброяват около
380 души.
През периода 1997-1998
г.
предприятието
е
напълно приватизирано. |
|
